Карта - Линди (Lindi Urban)

Град Линди (Lindi)е един от най-старите градове в Танзания, разположен в югоизточната част на страната на залив със същото име, на брега на Индийския океан. Той е най-малкият административен център в държавата, главен град на едноименния регион, един от най-слабо населените райони на страната. Намира се на 450 km южно от Дар ес Салаам и на 108 km северно от град Мтвара. Населението на града е 41 549 според данни на Националното бюро по статистика от преброяването от 2002 г.

Градът се намира в един от най-сухите райони на страната. Разположен е на западния бряг в устието на река Лукуледи, която се влива с естуар в Индийския океан. Това е единствената постоянна река тук, чиито води край града са солени и се използват за производство на сол. Съществуват и няколко потока, които са твърде ненадеждни, тъй като през сухия сезон напълно пресъхват.

Линди е рядко посещаван от туристи. Градът е един от най-бедните в страната и с най-ниско ниво на образование.

Линди е основан през 11 век от арабски търговци, чиято култура и религия все още доминират в града. Създаден е като търговско средище между Занзибар и вътрешността на страната. В началото на 18 век започва да се развива като главното пристанище на страната на югоизточния бряг, от което в различни посоки отплуват кораби с роби, слонова кост, пчелен восък, мангрово дърво, и каменна сол. Дотук пристигат и търговски кервани от езерото Няса. С течение на годините се развива и процъфтява, като по време на британската колонизация става административен център на Южната провинция. Упадъкът на града започва през 1952 г., когато на 108 km на юг голямото пристанище на град Мтвара започва да работи и да приема кораби. Малко преди това, през 1950 г. силен циклон унищожава голяма част от града. През 1971 г. Линди става административен център на едноименния регион. През 1969 г. за да подпомогне развитието на града правителството премахва някои такси и облагането на част от селскостопанската продукция. Единствените инвестиции, които Линди получава от правителството са вложени във фабрика за обработка и пакетиране на кашу.

През 1985 г. градският съвет увеличава територията на града като включва в регулационните му граници Митуеро и още три села. Една от причините е към него да се приобщят терени за селскостопанска обработка.